За частните блокчейни и биткойн

Дата на публикуване: 03.11.2015

Цената на биткойн расте с темпове, които наподобяват тези на балона през 2013-та. И това се случва в период, когато пресата намеква, че биткойн е passé, а истината се крие в нещо друго – блокчейна. Така например, бастионът на западната икономическа преса – TheEconomist – излезе с начална страница, посветена на блокчейна. Ден преди това пък CoinDesk обяви, че блокчейнът измества биткойн от сцената на Money 2020 в Лас Вегас – най-сериозното финансово изложение в света. А един от най-големите инвеститори в биткойн проекти, Adam Draper разказа как „инвеститорите вече не искат и да чуят думата биткойн“. Дали става дума за противоречие или за връзка, която „умните пари“ са прозрели, но старателно избягват да разкрият? С този въпрос ще се занимаем тук.

Връзката между биткойн и блокчейн

Най-общо казано, блокчейнът е  технологията, която ни позволява да си взаимодействаме без посредници – без банки, без борси, без граници, без правителства. Но всеки, който е запознат с техническите подробности, знае, че блокчейнът не е подобрение на биткойн. Напротив. Биткойн е първото значимо приложение на блокчейна, демонстриращо как може да си взаимодействаме без посредници при разплащане, тоест без банките. Заради успеха си в тази област, биткойн е неоспоримото доказателство за потенциала на научното откритие блокчейн. Тезата, че биткойн е дегенерат на иначе благородната блокчейн идея, е равносилна на тезата, че Исус е дегенерат на Господ Бог и Светия дух.

За флирта на банките с блокчейна

Въпреки това, или вероятно точно заради това, редица банки, борси и платежни компании обявиха в последните месеци проекти, свързани с приложението на блокчейн технологията в подобряване на техните бизнес процеси. Често пъти, старателно избягвайки думата биткойн. За това има основно две причини:

  • заради бурната си кратка история, свързана с употребата му в множество нелегални дейности, терминът биткойн бе превърнат в анатема за западното общество, подобно на термина марихуана, с който е нарочено иначе така полезното растение коноп. За това е разбираемо, че банките – като едни от най-силните инструменти на матрицата – старателно избягват термина биткойн. Или както се цитира в статията на CoinDesk: „Маркетинговите отдели на банките заменят биткойн с блокчейн, просто за да си нямат вземане-даване с колегите от юридическия отдел“.
  • биткойн блокчейнът е публичен блокчейн (permissionless blockchain). Защото всеки, дори и африкански земеделец, може да се включи в него със същите права и възможности като банкера от Уол стрийт. Ако банките прехвърлят операциите си директно на достъпния и прозрачен за всички биткойн блокчейн, те ще трябва изцяло да отдадат спестените милиарди от това на клиентите си. И по този начин, вместо да се опитат да оцелеят от тази заплаха, те само ще забързат гибелта си. За това е логично, че техните проекти залагат на частни блокчейн имплементации (permissioned blockchains). Тоест блокчейн системи, в които се допускат само определени участници. Освен много други предимства, тези участници ще имат контрол над дела от спестяванията, който ще отдадат на клиентите си.

Но имат ли бъдеще частните блокчейни?

Точно тази идея за частни блокчейни като че ли е  трън в очите на мнозина биткойн коментатори, голяма част от които са с либертариански корени. Често срещан аргумент срещу частните блокчейн проекти е фактът, че за да поддържат системата на биткойн, миньорите или копачите в нея, трябва да бъдат възнаграждавани с нещо, което има стойност – валутата биткойн. Тъй като в частните блокчейни не се предвижда такава валута, отделните звена в нея няма да имат стимул да я поддържат. Следователно, твърдят критиците, няма разлика между частните блокчейни и централизираните бази данни. Добро изложение на това мнение може е статията „It’s all about the blockchain“, написана не от кой да е, а от самия Erik Voorhees.

Без да навлизаме в технически подробности, нека видим, защо това не е съвсем така. Едно от основните революционни свойства на биткойн блокчейна е необратимостта на записите в него. И тази необратимост се поддържа от инвестициите на стойност милиарди долари, направени от биткойн „миньорите“.  Но вече всеки може да се възползва от същата тази необратимост посредством собствени, частни блокчейн имплементации. Пример за това е платформата OpenChain (за която скоро ще напишем отделна статия). Посредством минимална транзакция във всеки биткойн блок, всеки частен блокчейн ще може да записва необратим хеш за своето състояние към момента на изкопаване на блока. Днес това би  струвало едва $30-$40 на месец и степента на необратимост е същата като тази на биткойн.

Друг аргумент срещу частните блокчейни е това, че идеите от рода на „мрежа в мрежата“ са доказано мъртво родени. Често даван пример са американските AOL и CompuServe, които в началото на века се опитаха да изградят частен интернет – частни мрежи в интернет, достъпни само за техните потребители. Сравнението с частните блокчейни и биткойн има резон до толкова, доколкото банките като институции за съхранение и размяна на пари са обречени. Но не и като институции за търговия на активи, отдаване на кредити и много други услуги, в които те са специализирани. (Разбира се, някой ден, с развитието на децентрализираните технологии, и тези им функции ще бъдат иззети, но до тогава има много време и много печалби за реализация от тях). Сравнението на частните блокчейни с AOL и CompuServe са по-подходящ пример за това, как алтернативните крипто-валути като лайткойн са обречени на неуспех. Подходящото сравнение за частните блокчейни са корпоративните мрежи, които работят върху всеобщо достъпния интернет, но са отворени само за определени участници в тях.

И така, както тези корпоративни мрежи се нуждаят от интернет, за да комуникират помежду си, така и частните блокчейн имплементации ще се нуждаят от биткойн, за да обменят стойност помежду си. И когато това се случи, ще станем свидетели на второто пришествие в цената на биткойн. За справка разгледайте следната графика:

 

bubble-phases

 

  • Aneta Taneva

    Добра статия, но ако може да се вижда датата. Не е ясно дали събитията и са от 1995 или 2015 година. Предпологам ще е второто.

    • Good point, трябва само да видим как се прави това в темата ни :(

  • room²en

    Аз защо частните блокчейни ще трябва да обменят стойност с биткойна, а не с долара или други FIAT валути както в момента е с биткойн?

    • Всъщност много добър въпрос, благодаря.
      Една от разликите между фиатните платежни системи и базираните на блокейн технология е това, че вторите са programmable money. Това е и друга основна причина банките да влагат в блокчейни, а не в база данни (не само заради необратимостта, както съм писал в статията, оттам е и много добър въпросът).
      Е, ако се опиташ да прехвърлиш стойност между две системи, предлагащи „програмни пари“, посредством долари… си обезсмисляш вложенията в тези системи.
      Също така, ако ползваш долари, ще ти трябва персонал.
      Трето, когато две системи си взаимодействат, но едната е необратима и светкавична, а другата обратима (оттам несигурна) и бавна, влизаш във филми, от които банките явно и логично се опитват да избягат. Говоря от опит покрай мъките, които изпитваме заради левовите плащания в crypto.bg :)
      И не на последно място, светът става все по-децентрализиран и единствено биткойн изглежда обещаваща валута с глобален обсег. Доларът като световна валута си отива – дори в България вече, ако говориш в долари, те гледат странно.

Optimization WordPress Plugins & Solutions by W3 EDGE